Острата бъбречна недостатъчност (на латински: Insufficientia renalis acuta) представлява внезапна, бърза и често обратима загуба на бъбречните функции.
Може да се дължи на хиповолемия (обезводняване с ниско кръвно налягане, остър кръвоизлив, циркулаторен шок), приемане на токсични за бъбреците вещества (бъбречни отрови), системна или локализирана в отделителната система инфекция или запушване на уринарния тракт. Различава се от хроничната бъбречна недостатъчност основно в еволюцията на заболяването и в обратимия ход на острата форма. Лица с бъбречна недостатъчност представят редица патогномостични или неспецифични симптоми, които трябва да се отсеят по значимост. Рязко покачване на теглото и отесняване на дрехите в рамките на дни или една-две седмици без целенасочено охранване, намален обем и честота на уринирането, болки в кръста, гадене при приемане на вода и други течности, палпитации или бавен пулс, задъхване, болка в сърдечната област, конфузия гърчове и други неврологични симптоми. Лечението на OБН може да е успешно, ако своевременно се диагнозира обратим механизъм на състоянието, например в случая на приети токсини да се антагонизират своевременно с антидот. В най-общи линии острата бъбречна недостатъчност се лекува чрез коригиране на хуморалния баланс, идентифициране и отстраняване на външна агресия като например приети лекарствени препарати с нефротоксичен ефект, както и започване на антибиотично лечение при бактериални заболявания. Комбинацията от диуреза (отводняване) и рехидриране с подходящи интравенозни вливания е ефективна при лека форма на заболяването. При по-сериозни случаи на остра неостатъчност може да се наложи и временна хемодиализа.

Епидемиология

Към 2000 година по американски статистики, ОБН е настъпвала при около 5% от хоспитализираните пациенти като например в САЩ между 0.5% и 15% от такива случаи стигат до хемодиализа. Според изследване проведено в Канада измежду 4066 хоспитализирани пациенти оцелели след ОБН, средно 2.63% от случаите на остра недостатъчност, сравнено с 0.91% от общото население преминават в хронична болест с нужда от диализа или трансплантация. Смъртността на пациенти с ОБН варира от 45 до 70% предимно поради факта, че много от тях са със заварена обремененост с тежки заболявания, често на интензивно болнично лечение с агресивни терапии и ОБН е в следствие на другите лечения (иятрогенна). Пациенти с ОБН, които изискват хемодиализа и са на командно дишане имат по-дълъг конвалесцентен период, по-несигурна реанимация и по-висока смъртност, като относителният риск може да бъде с 51% по-висок от този на общото население.

Общи критерии

Съществува спектър от дефиниции на ОБН. Според обстоятелствата и съществуващите лечения, някои източници сочат по-либерални, а други по-консервативни параметри на ОБН. Повечето специалисти говорят за ОБН при повишаване на серумната концентрация на креатинина с 0.5 мг/дл при базови 1.9 мг/дл.

Полезна е класификацията Риск-Увреждане-Недостатъчност/Загуба-Терминална фаза, която третира остротата на състоянието на базата на отделената урина и индекса на гломерулна филтрация и е валидна в клинични условия за предсказване на вероятния изход от създалата се ОБН.

Класификация според локуса на причината

Острата бъбречна недостатъчност може да се класифицира според мястото и механизма на причините, като се разглеждат три основни положения:
(1) нарушения, възникващи по причини пораждащи се в структури и системи условно „преди“ бъбрека (т.е. преди процеса на филтрация),
(2) вътре в бъбречните структури (от Баумановата капсула до уретера) и
(3) след бъбрека – от пикочопроводите (уретерите) до изхода от пикочния канал (уретрата).
Съществуват ред механизми, които могат да засегнат една или всички части на отделителния процес. Така например, травматично нарушението на функциите на системата може да предизвика проблеми както с кръвоснабдяването (поради падане на кръвното налягане и шок), така и във вътрешната цялост на органа (контузия на бъбрека) или по отделителните пътища (разкъсване, прещипване или запушване на пикочопроводите, пикочния мехур или уретрата). Проблеми във вътрешността на бъбрека могат да бъдат предизвикани от алергична или токсична реакция към лекарствен или хранителен продукт или действителна „отрова”. Остри състояния на дехидратация (обезводняване) могат да концентрират урината под въздействието на анти-диуретичния хормон, активиращ реабсорбцията на вода след филтрация, но в крайности могат да прекратят временно или постоянно отделянето на урина. Лица с камъни в бъбреците (нефролити) или силно увеличена проста̀та могат да пострадат от задръстване на уретрата, а в първия случай и на уретера; а това предизвиква задържане и връщане на урина към бъбрека и води до бъбречен оток (хидронефроза). Поради тези причини, ОБН се класифицира като предбъбречна, вътрешна (вътрешно-бъбречна) и следбъбречна.

Предбъбречна

Предбъбречни причини за ОБН („предбъбречна азотемия“) са най-общо такива, които намаляват кръвоснабдяването на бъбрека. Измежду тях се нареждат системни причини като споменатите вече хиповолемия, ниско кръвно налягане, сърдечна недостатъчност както и локализирани колебания на налягането в бъбречните артерии. Последните включват стеноза на бъбречната артерия захранваща бъбрека с кръв, тромбоза на бъбречната вена оттичаща филтрираната от бъбрека кръв, местна прободна или разкъсна травма, засягаща съдове, вазоспазъм на бъбречната артерия и други.

Вътрешнобъбречна ОБН

Вътрешнобъбречната ОБН се характеризира с локални тъканни или органови повреди или дисбаланс на процесите, като най-честите причинители са погълнати или произведени вътре в бъбрека токсини или някаква местна вероятно инфламаторна повреда водеща до липса на кислород в бъбрека като цяло и в частност в нефроните. Дали става въпрос за исхемия или цитотоксичност и при двете, нарушението е на клетъчно-тъканно местно бъбречно ниво, а не поради причина извън (преди или след) бъбрека. В резултат на който и да е от вероятните механизми, причинили исхемия или цитотоксичност, се стига до остра тубулна некроза и разширяване на вероятно необратимите исхемични промени в бъбрека.